Най-фалшифицираните банкнотите са с номинална стойност от 50 и 100 лева
Най-фалшифицираните банкнотите са с номинална стойност от 50 и 100 лева. Това се споделя в годишния доклад на Българска народна банка.
Годишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени ( ХИПЦ), се форсира до 14.3% през декември 2022 г. (спрямо 6.6% през декември 2021 г.) Най-съществен напън за повишаването на потребителските цени оказа повишаването на съществени енергоизточници (природен газ, нефт, електрическа енергия за икономически потребители) и селскостопански артикули на интернационалните пазари, чиято възходяща динамичност се ускори доста след началото на войната в Украйна, се споделя в годишния доклад на Българска народна банка, който банката показа през днешния ден.
Най-висок позитивен принос за инфлацията през 2022 г. имаха и цените на храните, при които в края на годината беше отчетено покачване с 25%. Тези промени могат да бъдат обяснени с повишаването на цените на храните на интернационалните пазари, нарасналите разноски за локално произвеждане и по-слабата селскостопанска годишна продукция в страната през 2022 г. по отношение на 2021 г, се споделя още в отчета.
В края на 2022 г. парите в обращение доближиха 27,4 милиарда лв., като се усилиха с 2728.7 млн. лв., или с 11.0% по отношение на края на 2021 г. На годишна база повишаването на парите в обращение през 2022 г. беше по-малко както в процентно отношение, по този начин и като безспорна стойност по отношение на регистрираното през 2021 г.
През отчетния интервал се резервира наклонността от предходните години към релативно по-ускорено повишаване в банкнотите в обращение с номинали 50 и 100 лева спрямо останалите номинали. Спрямо края на 2021 г. броят на банкнотите от 50 лева се усили с 24.2 млн., или с 11.4%, а на банкнотите от 100 лева надлежно със 17.6 млн., или с 18.2%.
През 2022 г. броят на банкнотите в обращение от 5 лева се усили с 4.2%, до момента в който за същия интервал броят на банкнотите с номинална стойност от 10 и 20 лева понижа надлежно с 2.3% и 9.8%. С максимален дял от 39.66% в общия брой на банкнотите в обращение в края на 2022 г. е купюрата от 50 лева. През същия интервал дяловете на останалите номинали понижиха, като най-голямо намаляване (с 2.14 процентни пункта) е регистрирано при каузи на банкнотите от 20 лева, а минимум (с 0.04 процентни пункта) – при каузи на банкнотите от 5 лева.
През 2022 г. в Националния център за разбор на Българска народна банка бяха арестувани общо 839 броя неистинен български банкноти, от които 832 броя циркулирали в паричното обращение. Спрямо арестуваните през 2021 г. броят на неистинските банкноти е с 413 по-малко. В общия брой на арестуваните през годината неистинен български банкноти с максимален дял са тези от 50 лева (54.23%), следвани от банкнотите от 20 лева (33.85%). Неистинските банкноти от 100, 10, 5 и 2 лева са с дялове надлежно 1.67%, 6.79%, 3.22%, 0.24% и 3.22%.
През 2022 г. са арестувани 181 броя неистинен разменни монети, всички циркулирали в паричното обращение.
Годишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени ( ХИПЦ), се форсира до 14.3% през декември 2022 г. (спрямо 6.6% през декември 2021 г.) Най-съществен напън за повишаването на потребителските цени оказа повишаването на съществени енергоизточници (природен газ, нефт, електрическа енергия за икономически потребители) и селскостопански артикули на интернационалните пазари, чиято възходяща динамичност се ускори доста след началото на войната в Украйна, се споделя в годишния доклад на Българска народна банка, който банката показа през днешния ден.
Най-висок позитивен принос за инфлацията през 2022 г. имаха и цените на храните, при които в края на годината беше отчетено покачване с 25%. Тези промени могат да бъдат обяснени с повишаването на цените на храните на интернационалните пазари, нарасналите разноски за локално произвеждане и по-слабата селскостопанска годишна продукция в страната през 2022 г. по отношение на 2021 г, се споделя още в отчета.
В края на 2022 г. парите в обращение доближиха 27,4 милиарда лв., като се усилиха с 2728.7 млн. лв., или с 11.0% по отношение на края на 2021 г. На годишна база повишаването на парите в обращение през 2022 г. беше по-малко както в процентно отношение, по този начин и като безспорна стойност по отношение на регистрираното през 2021 г.
През отчетния интервал се резервира наклонността от предходните години към релативно по-ускорено повишаване в банкнотите в обращение с номинали 50 и 100 лева спрямо останалите номинали. Спрямо края на 2021 г. броят на банкнотите от 50 лева се усили с 24.2 млн., или с 11.4%, а на банкнотите от 100 лева надлежно със 17.6 млн., или с 18.2%.
През 2022 г. броят на банкнотите в обращение от 5 лева се усили с 4.2%, до момента в който за същия интервал броят на банкнотите с номинална стойност от 10 и 20 лева понижа надлежно с 2.3% и 9.8%. С максимален дял от 39.66% в общия брой на банкнотите в обращение в края на 2022 г. е купюрата от 50 лева. През същия интервал дяловете на останалите номинали понижиха, като най-голямо намаляване (с 2.14 процентни пункта) е регистрирано при каузи на банкнотите от 20 лева, а минимум (с 0.04 процентни пункта) – при каузи на банкнотите от 5 лева.
През 2022 г. в Националния център за разбор на Българска народна банка бяха арестувани общо 839 броя неистинен български банкноти, от които 832 броя циркулирали в паричното обращение. Спрямо арестуваните през 2021 г. броят на неистинските банкноти е с 413 по-малко. В общия брой на арестуваните през годината неистинен български банкноти с максимален дял са тези от 50 лева (54.23%), следвани от банкнотите от 20 лева (33.85%). Неистинските банкноти от 100, 10, 5 и 2 лева са с дялове надлежно 1.67%, 6.79%, 3.22%, 0.24% и 3.22%.
През 2022 г. са арестувани 181 броя неистинен разменни монети, всички циркулирали в паричното обращение.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ